Истанбул – град на два континента

Истанбул – град на два континента

В Истанбул има много какво да се види и преживее. Няма начин да се насладите на всички прелести и забележителности на града за няколко дни, но все пак тази статия ще ви даде усещане за града, което да ви накара да го посетите.

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Той се простира и по бреговете на две морета – Мраморно и Черно море. Ако планирате самостоятелна почивка (а това не е никак трудно), намирането на хотел в града е лесна работа – повечето хотели са добри и е трудно да се сгреши при избора.

Истанбул е колоритен, наситен с цветове град. Пред очите ви се сменят картини в червено, синьо, жълто и зелено. По бреговете на Босфора често ще видите хора, които си почиват, излегнати на тревата в парковете, излезли са на пикник или се разхождат. Затова не може да пропуснете неделния следобед в Парк Гюлхане (Gulhane Parki) – прекрасните градини, част от Топкапъ Сарай. В неделя паркът обикновено е пълен с хора, а през пролетта е изпъстрен с всякакви цветя – разноцветни лалета, иглики, рози, различни декоративни дървета и др.

В другия край на парка пътят минава покрай Босфора към моста Галата. Тук ще видите многобройни любители на риболова, но също така може да седнете в едно от десетките крайбрежни ресторантчета и кафенета, където може да поседнете на торби, пълни с боб и да се насладите на чаша турско кафе или да изпушите едно наргиле. Разбира се, не трябва да пропускате местните рибни специалитети, като скумрия на тиган.

На Египетския пазар на подправките Мисир Чарши или Мисир Пазар (Misir Carsasi) човек се чувства като в приказка от аромати, вкусове и цветове. Тук можете да намерите разноцветен локум, ароматни сапуни и лосиони от зехтин, фъстъци, фурми и други сушени плодове и ядки. А търговците винаги са приветливи, добронамерени, винаги готови на пазарене и с охота дават всичко да се помирише, разгледа и опита.

В натоварени дни, особено през пролетта и лятото, дълги опшаки се извиват пред двореца Топкапъ сарай. Построен е от Мехмет Завоевателя в средата на XV век, когато превзема Константинопол. Дворецът представлява комплекс от няколко вътрешни двора с жилищни помещения като в разцвета му тук са живели над 3 000 човека – от Султана и неговия Харем до слуги и наложници. През вековете дворецът е опожаряван многократно. Може да прекарате цял ден само тук – из Златния коридор, стаята на Ахмед III, където се съхранява уникална колекция от свещени реликви като тоягата на Моисей, с която разделил Червено море, мечовете на първите халифи и килим, принадлежал на дъщерята на Мохамед.

Джамията Йени е подобна на другите джамии в Истанбул с многобройните си кръгли сводове и две високи минарета, извисяващи се високо в небето. Построяването на тази джамия е съпътствано от много проблеми като просмукване на вода, смъртта на султана в края на XVI век, недостатъчно пари и други, но след 40 години джамията е окончателно завършена. Тя не е така позната, както Синята джамия или Сюлеймановата джамия, но пък оформя крайбрежието до Галата и е част от облика на града.

Али Мухидин Хаджи Бекир е стар турски сладкарски магазин от началото на XVIII век, който се намира на улица Hamidiye caddesi 81. На горния етаж има одая, където може да седнете, да пиете турско кафе и да се насладите на избора измежду безброй сладкарски изкушения, като локум, баклава, кадаиф, кюнефе и други.

Синята Джамия е сред задължителните туристически обекти. Тя дължи името си на 20 000 сини декоративни плочки в интериора, изрисувани с флорални мотиви. Джамията е построена между 1610 и 1617 г. и е единствената джамия в Истанбул с 6 минарета. Лесно ще разпознаете силуета й на хоризонта. На влизане в джамията, завити според обичая и със свалени обувки, веднага ви завладява играта на светлина, която влиза от всичките 260 прозореца, както и поразителното с размерите си вътрешно пространство.

Зад Синята Джамия се намира Араста базар, който наскоро бе разкопан, за да разкрие 42 колони и подове, покрити с мозайка – част от големия дворец, а днес – музей на мозайките. Над него има много малки дюкянчета, ресторантчета и кафенета.

В близост до Синята джамия се намира Света София – една от най-красивите и забележителни сгради в Истанбул. Някогашна църква (Църквата на мъдростта), тя е превърната в джамия от османските завоеватели в средата на XV век. Построена след много превратности през 532 г. като църква с купол, поддържан от 107 колони, през 1453 Света София става джамия по заповед на Мехмет Завоевателя. През 30-те години на миналия век тя окончателно е затворена като религиозен храм и в момента е музей, в който все още личат следи както от мюсюлманската, така и християнската религия. Входът е около 15 турски лири на човек (или около 15 лв.).

Сигурно сте чували много неща за Капалъчарши. Със своите над 4 000 магазинчета, разположени на 64 улици, той е един от най-големите покрити пазари в света. Освен дюкяните, има 2 джамии, порти и фонтани. Това е рай за клиентите, но внимавайте, защото лесно може да се загубите из сокаците му. Чува ли сте и за гостоприемството на любезните търговци, които винаги ви канят на чаша турско кафе, за да ви продадат някои от чудните си килими, чанти, златни и кожени изделия, сувенири и други или просто да поприказват с вас.

И накрая – Босфора. Може да се качите на лодка по Босфора за сума между 15 и 30 лв. Фериботът тръгва всяка сутрин от доковете. Той спира на няколко места, а последната му спирка е Анадолу Кавагъ (който е в Азия). В азиатската част на Истанбул ви очакват десетки рибни ресторантчета, направо на брега. Обядът ви трябва да започне с „мезе“, а след това опитайте от десетките видове риба – винаги прясна и вкусна. Ако имате време, посетете крепостта Йорос, където също има рибни ресторанти и ще си направите чудесни снимки на фона на прекрасното Черно море.

Не може да се разкаже всичко за Истанбул. Трябва да прекарате месеци там, за да може да разгледате по-голямата част от него и все ще откривате нови екзотични и мистични места. В Истанбул има много за гледане, изумително вкусна храна, впечатляващи гледки, вековна история и гостоприемни хора. Какво повече може да иска човек?